ДАТА: 10.05.2016г.
ЧАС: 19.00
МЯСТО: СДК (блок 4 - кампус "Изток")
Въображението Мъртво си Представете
от: Самюел Бекет
Превод и изпълнение: Явор Костов
Режисьор: Янко Велков – Янец
„Въображението Мъртво си Представете” е един от поредицата т.нар. „текстове на затворени пространства” – загадъчни, често фрагментарни, минималистични творби, които Бекет пише през 60-тте. Специално над този разказ, съдържащ около хиляда думи, авторът прекарва няколко месеца като дестилира свои предишни опити, за да достигне до нещо, което е „замислено като роман, започнато като роман и в крайна сметка си остава роман”.
Това е един самоизграждащ се разказ-визия. Сред белотата на мъртвото въображение се появява ротонда, в която се оказват вписани две легнали тела /както се разбира накрая – мъжко и женско/. Единственият активен, но много динамичен елемент в разказа /освен гласът на Разказвача/ е прииждащата и изчезваща незнайно откъде светлина, която ту изпълва вътрешността на ротондата, ту отстъпва пред мрака, който на свой ред я завладява. За известно време визията е фиксирана в преходните светлинни състояния – от светло сиво до оловно тъмно и техните безкрайни вариации, в които Разказвача /който е споменат само веднъж като Хищно око/ се опитва да долови някаква закономерност. Този опит е напразен, както и желанието да забележи и най-слабите прояви на движение у телата, за които разказвачът е убеден, че са живи. Накрая малката ротонда е безвъзвратно изгубена в белотата и ни оставя с въпроса: кои са тези тела и какво ще направят? Разказът е с отворен финал и предполага продължение.
Ето така започва една от „погрешните” /както Бекет сам ги нарича/ по-ранни версии на разказа:
Въображението мъртво си представи. Представи си място, същото пак. Не задавай друг въпрос. Представи си място някой в него, същото пак... През вратата и по пътя със старата шапка и палто, както след войната, не, не пак това. Затворено място метър и половина на метър половина на метър и осемдесет височина пробвай го там. Няма как да е влязъл, няма как да излезе, влязъл е, ще излезе, добре... Представи си светлата. Представи си светлината. Без видим източник. Нагрява до краен предел, равномерно и навред, без сянка, шестте плоскости сияят еднакво., бавно се покачва, десет земни секунди до предела,същото при спада, пробвай това.
В представлението текстът на Бекет не е подложен на интерпретация, с него не се „играе”, той е оставен в много голяма степен сам на себе си. Но сме далеч от това да го наречем и четене.
ДАТА: 13.05.2016г.
ЧАС: 19.00
МЯСТО: СДК (блок 4 - кампус "Изток")
Други стъпки
от: Самюел Бекет
Превод и изпълнение: Явор Костов
Режисьор: Янко Велков – Янец
„Други стъпки” /”Stirrings still”/ е последното произведение в проза на Самюел Бекет, публикувано няколко месеца преди смъртта му. Героят – алтер его на самия автор - говорейки за себе си в трето лице преприема последно пътуване отвъд отчаянието и стига до самия предел на разказване, където отказът от самия себе си го довежда до предчувствието за космическото Слово...
Този разказ представяме като продължение на „Въображението мъртво си представете”.
Двата текста, макар и писани през интервал от двайсет години, за нас имат много силна приемственост и първоначалният замисъл беше да се играят в едно представление. Оказа се че, веднъж реализирани, те имат твърде силна стилистична индивидуалност, за да влязат в едно заглавие.
