Обща информация
Основни психологически бази данни
McGee, S. (2010). Key research and study skills in psychology. Los Angeles: SAGE.
ВОДЕНЕ НА БЕЛЕЖКИ
Воденето на бележки е изключително ценно умение. За овладяването му е нужно време и практика, но ако упорствате, ще откриете подход, който ви върши работа. Стратегиите за добро водене на бележки ви пестят време, увеличават количеството информация, която можете да покриете и да помните, и служат като много добро помощно средство за учене, когато трябва да се подготвяте за изпити. Стратегията ви може да се базира на това, дали водите бележки по време на лекции, или учите от учебници или статии в списания. Възможно е да правите модификации въз основа на нивото си на мотивация, на някакви физически или сензорни трудности, които имате, или дали участвате в дистанционно обучение. Освен учебниците изключително полезно е да се опитате да четете много статии, които са достъпни чрез онлайн базите данни, за които е абониран университетът.
Най-ефективният начин да учите от учебника или от статии е да използвате нареченото от Раунтрий (Rowntree, 1976) подход SQ3R. Стъпките му са следните:
1. ПРОУЧВАНЕ: Прелистване на главата или статията, за да се получи най-обща представа за какво се отнася. На този етап не пишете нищо. Прегледайте заглавията, въведението (в което вероятно има изложение на целите или резултатите) и обобщението. Ако главата има речник, вижте го, за да имате представа за терминологията, която ще срещнете.
2. ЗАДАВАНЕ НА ВЪПРОСИ: Задайте си някои въпроси за документа и ги запишете. За какво според вас ще е той? Струва ли ви се, че ще е полезен или релевантен на това, което би трябвало да учите? За какви неща вероятно ще се говори? Какви въпроси изникват в съзнанието ви, когато погледнете заглавието, подзаглавията, въведението и речника?
3. ПРОЧИТ: Прочетете документа от началото до края – бързо, но внимателно, и не пишете нищо. Целта е да получите представа за темата му; след това може да решите да го прочетете още два или три пъти.
4. ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ: Нахвърляйте това, което си спомняте. Кои са били ключовите тези или аргументи, които са били представени в главата, и как са били демонстрирани? Има ли някакви големи и съществени изследвания, които са били обсъждани? Обсъдени ли са били някои от големите фигури в психологията? Името на един и същ автор появявало ли се е няколко пъти в главата или в цитатите?
6. ПРЕГЛЕД: Повторете първите три стъпки, за да се уверите, че не сте пропуснали нищо важно и че правилно си спомняте материала. На този етап може да прочистите бележките си или да им придадете окончателна структура.
Изключително важно е да добавяте библиографската информация към бележките си. Какви източници сте използвали? В коя книга или статия е била издигната дадена теза? Чий модел или теория е това? Може да сте написали бележките си със свои думи, но това не са ваши идеи; вие просто записвате разбирането си или нечия чужда работа и трябва да се отнесете с уважение към нея. Ако сте включили пряк цитат от източника в бележките си, трябва да отбележите номера на страницата, откъдето сте го взели. Ако не цитирате правилно чуждия труд в задачите в университета, може да се окажете наказани за плагиатство.
Всеки пък, когато си водите бележки, да анализирате академичен източник, да учите или да пишете есе или доклад, си задавайте тези шест въпроса и се помъчете да им дадете бързи отговори.
- ЧИЙ: чия теория, модел, подход или модел изследвате?
- КАКВО: за какво е, какво гласи, какво означава, предлага или внушава?
- КОГА: кога е била разработена теорията, моделът или подходът, кога е било правено изследването?
- КЪДЕ: къде е била разработена теорията, къде е проведено изследването и/или публикувано?
- КОИ: кои методи са използвани за набиране на изследваните лица, за проектирането на модела, въпросника или изследването, за извършване на работата и за анализиране на данните?
- ЗАЩО: защо теорията, моделът, подходът или изследването са важни и защо други учени са ги коментирали или използвали в собствената си работа?
КОНДЕНЗИРАНЕ НА БЕЛЕЖКИТЕ
Подходът NETTACT
1. БЕЛЕЖКИ: сравнете всички свои бележки по дадена тема.
2. ИЗПИТНИ РАБОТИ: сравнете всички скорошни изпитни въпроси по тази тема.
3. ТЕМИТЕ В ИЗПИТА: идентифицирайте темите (контекста, модни думи), които се появяват в минали задания и как са изследвани тези теми.
4. ТЕМИТЕ В КУРСА: прегледайте бележките си по темите и главите от учебника, и идентифицирайте покритите теми и – ако е приложимо – гледната точка, която е била приета или подчертавана в обсъждането им.
5. АСОЦИАЦИЯ НА ИДЕИ: Върнете се към миналите си бележки и свържете тезите, изследванията, цитатите и т.н. с всяка от отделните теми. Направете си нови и много кратки бележки по всяка тема на отделен лист. Ако откриете, че разполагате с много малко информация, която да запишете, сега е моментът да направите допълнителни проучвания!
6. НАПРАВЕТЕ ГРАФИКИ ОТ БЕЛЕЖКИТЕ СИ: вземете празен лист и сложете името на основната тема в кръг в средата. Ако сте идентифицирали шест различни теми например, начертайте 6 линии, които излизат от кръга и поставете по една кутийка в края на всяка линия (вж. фигурата). В тази кутийка запишете името на темата и много накратко ключовите пунктове, които са свързани с нея и които биха били полезни, ако трябва да отговаряте в свободен стил на въпрос по темата. За изследванията просто поставете цитат без никакви други детайли.
7. ГОВОРЕТЕ ЗА ТЯХ: тази графика е листът ви за учене; отделяйте по няколко минути всеки ден през сесията, връщайте се към листа и проверявайте дали можете да говорите по всеки от отделните кратки пунктове, които сте записали. Какво означават? Как са свързани с темата? Как бихте дефинирали ключовите термини? За кои теории или модели са? За какво са цитираните от вас изследвания? Кои са ключовите аргументи и подкрепящите доказателства? Ако го правите редовно, ще сте много добре запознати със съдържанието и докато говорите за различните пунктове (наум или на глас), може да откриете, че внезапно ви спохождат идеи, връзки с други теми в курса, практически приложения или ново разбиране на нещо. Ако това се случи, добавете го на страницата. Идеята е, че се ангажирате в активна преработка на материала, при това с колкото се може по-малко насоки: това ще ви помогне с възпроизвеждането по време на изпит.
Има четири основни стила на учене и хората са по-ефективни и имат предпочитания към някои от тях. Те са: чрез виждане, чуване, четене и писане, и чрез правене, или както са описани от Флеминг и Милс (Fleming and Mills, 1992), това са: зрителен, слухов, четене/писане и кинестетичен (VARK).
1. Ако учите най-добре зрително, вероятно ще е от помощ да оцветявате диаграми в бележките си, таблици или подхода NETTACT. Сигурно почти си представяте къде се намира нещо в бележките ви или в учебника. Ако е така, добавяйте зрителни компоненти във воденето на бележки и в ученето. Подобна зрителна техника е древният Метод на локусите: избирате си място, например сграда (апартамент), която познавате добре, и разполагате ключови късове информация на конкретни места в нея.
2. Ако имате предимно слухов стил, вероятно помните много по-добре това, което е било казано. Възможно е процесът на водене на бележки в час да ви разсейва и да учите повече, като слушате, а едва след това си нахвърляте информацията. Може да се самозаписвате, докато четете на глас от учебника или статията, за да се прослушвате след това. Може би колкото по-често чувате нещо, толкова по-лесно помните.
3. Ако имате предимно стила на четене/писане, вероятно ще е от полза да преписвате бележките си много пъти, да пишете много примерни есета или планове, или очертания. Може да откриете, че книгите по статистика са много объркващи за вас и можете да ги разберете едва след като сте правили тестовете отново и отново. Ако е така, вероятно не бива да предавате първата си чернова на есета и доклади, а да се стремите те да са готови няколко дни предварително, така че да можете да ги преработвате в останалото време.
4. Ако предпочитате кинестетичния стил, това означава за вас практика, практика и пак практика. Много от нещата в живота учим чрез правене. Има много задачи, които няма да можете да свършите единствено чрез гледане на диаграми, четене как се правят или гледане как някой друг ги прави. Много от тях изглеждат измамно прости, когато гледаме някой друг. Когато ги опитаме обаче, осъзнаваме, че истината не е точно такава..
Клишето гласи: можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие. Да имаш силен интерес към предметната материя е страхотно начало, но всички имаме много други неща, които протичат в живота ни и които може да ни отклоняват или да ни разсейват и да намаляват понижават мотивацията ни. Има множество академични теории по темата за мотивацията; те може да са интересни, но няма да ви подтикнат към действие, когато изобщо не ви се пише онова есе. Това, което трябва да направите, е да идентифицирате нещата в живота си, които засилват и намаляват нивото ви на мотивация, и след това да откриете как можете да използвате това самопознание, например.
| НАМАЛЕНА МОТИВАЦИЯ | ЗАСИЛЕНА МОТИВАЦИЯ |
| Умора Страх от провал Страх от успех Ниска самооценка или самоувереност Нехаресване на предметната материя Нехаресване на преподавателя Неразбиране на задачата или дисциплината Претовареност с работа Чувство, че пропускаш някакви забавления Фонов шум (например шумен квартал или деца) Твърде горещо или твърде студено Липса на чувство за времеви натиск Стрес Депресия Хормонални флуктуации Болест Болка Трудности във взаимоотношенията |
Добро настроение Положителна умствена нагласа Страх от неуспех Желание за успех Чувство за постижение Висока самооценка или увереност Харесване на задачата или дисциплината Харесване на лектора Очакване на награда, когато задачата приключи Желание да се надмине някой колега Музика Чувство за времеви натиск Релаксация Физически упражнения Говорене с приятел Шоколад |
ОСНОВНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ БАЗИ ДАННИ
Academic Search Premier, PsycARTICLES и PsycINFO са базите, които са най-пълни и съдържат статии от всяка област на психологията; те обикновено са първото място, в което човек търси. Това са бази данни в EBSCOhost, до които може да се стига поотделно или заедно и осигуряват възможността да се правят най-различни търсения: от базисно до напреднало. Може да се търсят статии по автор, тема, ключови думи, година и други параметри. Дават възможност и за показване на full text (пълнотекстово) и scholarly (peer reviewed) journals (научни списания).
Science Direct е друга отлична база данни за психологически статии във всички области, но е най-ценна, когато търсите статии за курсове по невропсихология или сравнителна психология. Може просто да разглеждате или да търсите по различни параметри, да проучвате само списания или книги (или и двете), да избирате конкретна година или период, както и конкретна широка област, например Arts and Humanities.
В света съществуват множество бази данни и зависи за какво е абониран университетът. Сред другите големи бази данни са: Blackwell Synergy, Cambridge Journals Online, InformaWorld, JSTOR, Oxford Journals Online, Project Muse, SpringerLink, SwetsWise, Taylor & Francis Journals, Wiley Interscience and Wilson OmniFile Full Text. Не забравяйте, че от време на време е добре да се проверяват и някои от медицинските или сестринските списания.
